Стилистът на GUCCI е най-влиятелната италианска личност според Таймс
Тези дни излезе класацията на Таймс за 100 -те най-влиятелни личности от цял свят за изминалата година. Единственият италианец в нея е Алесандро Микеле, който е креативен директор на марката GUCCI от Флоренция. Той е на този пост от 2015 година и дълги години е работил преди това за Fendi и Tom Ford. Роден е в Рим, 45 годишен и разказва в едно от рядките си интервюта, че е работил какво ли не за да се издържа. Предлагавам ви едно от тях дадено за списание" Donna":
Да тръгнем от далеч. Как станахте стилист?
Не ме интересуваше да стана стилист. Навремето когато завърших Университета трябваше да започна някаква работа за да се издържам. Знаете ли каква беше първата ми работа? Продавах вестници. След това за кратко помагах като мазач..горките хора..Ако знаеха какви ги правих. Харесваше ми киното и мечтаех да съм сценарист. Но за жалост остана само една мечта. Започнах след това в една фирма за трикотаж. Постепенно започна да ми харесва...контактите с хората, да избираш платовете, моделите. Обичам да работя в екип и така се влюбих в тази работа. Най-вече обръщах внимание на аксесоарите. Чуствах, че това е моята страст и за мен са реликва. Можеш да ги комбинираш както си искаш и забележете всеки път имат различно излъчване. Една дреха с аксесоар и без...Има разлика. Зависи.
Елтън Джон
От Рим на FENDI до Лондон на Tom Ford. Каква беше разликата?
Заедно с Фрида Джанини ( екс креативен директор GUCCI) отидохме в Лондон да се срещнем с Том Форд. Той вече знаеше за нас, че сме двама луди които използват много аксесоарите. Намерихме една среда много различна от това която бяхме свикнали до тогава. При Fendi един хаос...тоест в последния момент се измисляше нещо допълнително. При Tom Ford беше много различно. Всичко под конец, подредено. Ние му казвахме " Клиника на красотата". Самия Том е много възпитан и любезен. Не можеш да му откажеш нищо, така те разполага, че не смееш да му кажеш не...Той всеки път ако иска от теб да направиш ти казваше: " Извинявай, ако обичаш можеш ли да погледнеш това"...в ситуации критични преди моделите да излязат на ревю.. Това е разликата.
Всички се питат как сте работили с Фрида Джанини. Много сте различни?
С нея работихме много дълго време. Аз съм свидетел как израстна професионално и стана стилист от висока класа. Да, ние сме различни като начин да виждаме бъдещето. Същото време работихме добре, допълвахме се. Това е нужно в нашата професия. Две различни личности и в същото време се допълвате. Помня добре момента когато тя напусна и аз исках да я последвам. Труден период за мен. Беше януари, петък преди две години бях си подал оставката и чаках само да ме извикат да подпиша. Административен директор от скоро стана Марко Бицари. Той ми се обади и покани на среща. Говорихме много с часове. Каза ми да работя върху колекцията, като ми даде пълна свобода за ревюто и после ще вземе решение....Какво направих? Затворих се в къщи, Баньорежо ( Витербо). Цели пет дена не излязох. Не знаех кога е ден и кога нощ. Изобщо не съм разбрал кога са минали тези дни. Знаеш ли защо избрах музиката към ревюто? ("A Single Man") Защото исках когато моделите излизат да бъде свързано с тиктикането на стрелките на часовника. Слушах музиката и си представях момичета на сцената и времето което минава... Представяш ли си, цели пет дена с един пуловер..! Изобщо не съм се усетил...Мислях само колекцията. Догава за първи път излязох пред тези всички хора...и много от тях плачиха. Догава почувствах, че хората ме обичат. Нищо. Върнах се в хотела и казах на моя приятел: " Свърши се, утре ще ме освободят". Сутринта вестниците написаха много хубави неща за ревюто. С две думи нямаше критика и официално приех да съм новия креативен стилист на GICCI.
Анна Уинтър
Въпросът е как успя да промениш облика на марката за кратко време в тази трудна ситуация?
Незнам. Мога само да ти кажа, че обичам тази работа, тоест приемам го като хоби. Така го разбирам. Не ми тежи. Моята страст е киното, литературата, Флоренция, Париж...места които в една степен са забравени. Винаги съм живял моя живот като ли че трябва да ми се случи нещо прекрасно, изключително хубаво. Когато излизам и казвам на приятеля ми че отивам до аптеката. Той винаги ми казва: " Ако обичаш не се бави, върни се за вечеря". Защото знае, че аз обичам да се спирам и да разглеждам места и да разговарям с хората. Чувствам дълбока необходимост да откривам красотата в най-незабележимите неща. Това е така когато си сложиш една дреха. Така е в модата. На пръв поглед в неща стари и грозни можеш със сигурност да откриеш нещо ново и да го превърнеш в модерно.
Ти казваш често важно е настоящето, не бъдещето. Защо?
Вярвам в това , че да живееш в бъдещето трябва да обръщаш внимание на настоящето. Ти си тук, сега. Бъдещето е симптом на настоящето. Важно е какво правим днес.. Аз уважавам хората, които успяват да виждат и да знаят какво ще се случи след десет години.. Но когато трябва да правиш колекция на известна марка трябва да имаш предвид каква е била предишната колекция и да изградиш новата. Базата е тази старата. Това е моя стил. Взимам вече съществуващо нещо и го доразвивам.
Гуинет Полтроу
Обикновенно един стилист е сам, самотен. Трябва да се концентрираш. Кой ти помага?
Без любов си за никъде. Лично аз го разбрах скоро. Понякога съм невъзпитан, особено когато работя и съм под напрежение. Отговарям доста остро. Търся хора, които ме разбират с един поглед. Такъв е моя приятел - Вани Атили. Той е моя отворен прозорец за нещата които не разбирам или не мога да видя. Последния знак идва от него. Имам и други съветници които постоянно ме трогват с различни емоции и идеи. Сещам се за Енцо Скандура, за сценаристи, певци, писатели и др. От тях знам, че трябва да си свободен и да се наслаждаваш на живота. Винаги. Научете се да отглеждате сами свободата си и да вярвате, че това което правиш е правилното. Красивото.
Джорджа Май Джагър
Принцеса Шарлот Казираги
